Миропомазание

В Православната църква миропомазването е неразделно свързано с кръщението. Вече кръстеният във вода християнин се помазва „със св. миро кръстообразно по челото, очите, ноздрите, устата, гърдите, ръцете и нозете“. По този начин цялото тяло на новия християнин се „запечатва“ с мирото, осветено от епископ, като се изричат думите „Печат на дара на Светия Дух“.

Чрез това тайнство вярващият получава благодатните дарове на Св. Дух за укрепване и възрастване в новия живот. 

Установяването му е в пряка връзка с кръщението на Господ Иисус Христос в река Йордан, когато „Дух Светий слезе върху Него“ (Лука 3:22). Апостолите също призовавали Св. Дух да слезе над приелите кръщение и „възлагаха върху им ръце, и те приемаха Светия Дух“(Деян.8:17). 

Преподаването на Св. Дух от апостолите става чрез възлагане на ръце. Тази практика продължава и в след апостолския период, за което свидетелстват Тертулиан (230 г.) и св. Киприян Картагенски (275 г.). 

През 3-4 в. постепенно възлагането на ръце било заменено с помазване с осветен елей. „Апостолски постановления“ (4 в.), „Египетските църковни постановления“ (3 в.) и някои от каноните на св. Иполит Римски (235 г.) говорят за помазване с „евхаристиен елей“, освещаван от епископ по време на кръщението. През 390 г. Теофил Александрийски наредил освещаването на елея за миропомазване да бъде извършвано веднъж в годината. Това се извършва на Велики Четвъртък. 

Според утвърдената църковна практика днес само предстоятелите на автокефалните Църкви (патриаршии) могат да освещават миро.